Дали някой ден, когато се събудиш на другия край на света ще осъзнаеш колко малко е трябвало да направиш, за да останеш видим за тях? За себе си дори.
В пустинята, в планината, в дъждовните следобеди и слънчевите утрини.
В онези специални моменти, които за части от секундата носят на нервната система радост, примесена с невероятни, уникални и неповторими вълнения.
Някой каза, че в небето всяка звезда свети за някого на тази земя. Ти това ли избра?
Съществуване, основаващо се на най-висша форма на това да бъдеш?
Живот, изпълнен и изживян заради тях.
Застани пред таблото с временно разписание. Всеки чака само теб.
Отиди към старото, познато до болка. Спри се.
Тръгни към новото, изпълнено с Въпроси. Огледай се.
Сега.
Момент, в който твоето съществуване сякаш е спряло.
А ти кой си?
Как стигна до тук?
Въпроси…
мар
06
Част от репертоара с двете китари и многото пеещи момичета беше ето това:
И да, аз също взех участие, с малката част от текста, която знаех.
Уникално!
ш.
мар
04
В свят на много лица
аз избрах едно.
Да бъда вечната страна
която ще стои
да вдишвам техните лица
сам във слънчевите дни.
мар
01
Така бих описал новата книжарница на Пингвините, на която съвсем случайно попаднах днес, навръщане от университета. още…
