Срамежливото момче и Слънцето
Тогава Слънцето го попита: А ти какво търсиш?
- Как какво?, отговори той. Търся Нея!
- Ех, мое момче. Слез на земята, отвори очи и повярвай. А аз ще ти помогна с моите лъчи.
- Дали ще я видя Слънце?
- Когато спрем пътя на очите си, когато отречем хоризонта, тогава умираме, срамежливо момче. А ти я виждаш, тя винаги е била там. Протегни ръка и я хвани. Повярвай!
Из „Срамежливото момче и Слънцето“
Loading...
Прекрасно, наистина
А пътя, колко по- лесно изглежда понякога просто да спрем, след толкова уморително дълго ходене и взиране… и невиждане….
Prolet - декември 17, 2009 at 12:43 pm
Shy … zashto ne pishesh nishto naposledak?
:) - декември 27, 2009 at 5:01 pm
Опитвам, но за момента не се публикува. Чакам вдъхновението да се задържи повече
Teofil - януари 8, 2010 at 4:27 pm